Изваждаме семките от тиквата и хубаво ги почистваме, да не остане по тях от тиквата.
Сипваме почистените семки в гевгир и хубаво ги измиваме, оставяме ги за 15-20 минути да се оцеждат в гевгир.
След като са се отцедили, ги сипваме в купа, сипваме солта разбъркваме, след което сипваме и брашното и отново разбъркваме.
В подходяща тавичка сипваме готовите семки и печем в загрята фурна на 180-200 градуса за 10-15 мин. Изваждаме ги, оставяме ги да изстинат и са готови за консумация.
Греяната ракия е една от най-обичаните зимни напитки в България, особено популярна по време на празниците. Тя съчетава уникалния вкус на ракията с аромати от мед, подправки и плодове, създавайки усещане за уют и топлина. В България се използват различни видове ракия за приготвяне на греяната напитка, като най-често предпочитани са сливовата и гроздовата заради богатия им и плътен вкус. В тази статия ще разгледаме основните стъпки за приготвяне на греяна ракия, ще предложим няколко изпитани рецепти и ще дадем полезни съвети за перфектен вкус.
Основни съставки за греяна ракия
Една от най-простите рецепти за греяна ракия включва следните основни съставки:
Мед или захар – 1-2 чаени лъжици, в зависимост от личните предпочитания.
Карамфил, канела – 2-3 карамфилчета и една пръчка канела придават топъл и пикантен аромат.
Резен лимон, портокал или ябълка – Освежава напитката и балансира сладостта на меда.
Вода – По избор, за да омекоти вкуса на ракията.
Съвети
Температурата е от значение: Не позволявайте на ракията да заври, тъй като високата температура може да унищожи част от алкохола и да промени вкуса. Лекото затопляне е напълно достатъчно, за да освободите ароматите.
Съобразете се със сладостта: Количеството мед или захар е въпрос на вкус, но не прекалявайте – греяната ракия не трябва да бъде твърде сладка, а балансирана.
Опитайте различни видове ракия: Експериментирайте със сливова, кайсиева, гроздова и други видове, за да намерите най-добрата комбинация.
Класическа рецепта за греяна ракия
Съставки:
150 мл ракия (по избор)
1 супена лъжица мед или 1 чаена лъжица захар
2-3 карамфилчета
1 пръчка канела
Резен плод
Начин на приготвяне:
В малка тенджера изсипете ракията и добавете меда или захарта. Започнете да загрявате на слаб огън, като разбърквате, за да се разтвори напълно подсладителят.
След като медът или захарта се разтвори, добавете карамфила и пръчката канела. Оставете сместа да се загрява за около 3-5 минути, като внимавате да не заври.
Добавете резен лимон, портокал или ябълка за да се освежи и балансира вкуса.
Когато ракията достигне границата на завиране, съдът се маха от котлона и се покрива с капак за няколко минути, за да се запазят ароматите.
Греяната ракия е традиционна българска напитка, която носи уют и топлина в зимните вечери. Със своя характерен аромат и разнообразие от варианти, тя е чудесен избор както за семейни събирания, така и за празнични вечери с приятели. Насладете се на една топла чаша греяна ракия и усетете магията на студените дни!
This Osso Buco recipe features slow-braised veal shanks simmered with vegetables, tomatoes, wine, and rich stock, creating a fall-off-the-bone tender dish. Being Sicilian, Italian food has always been second nature in my home. I’ve been cooking this osso buco for years, and to this day, it’s still one of my all-time favorites.
Add the flour to a bowl or a plate and season it very well with salt and pepper, about 1 tablespoon of salt and 1/2 teaspoon of pepper.
Dredge the veal shanks on all sides in the flour and set them aside.
Next, heat the olive oil in a Dutch oven over medium-high heat and heat until it begins to smoke lightly.
Add the veal shanks, turn the heat down to medium, and sear them until they are golden brown on all sides, about 4 to 6 minutes per side.
Remove the veal shanks and add the onions, carrots, celery, and garlic to the pot and sauté for 3 to 4 minutes or until lightly browned.
Mix in the tomato paste and cook for two minutes.
Add the tomatoes and deglaze with the wine. Cook for 2 minutes.
Place in the beef stock, bay leaves, parsley, thyme, salt, and pepper. Be sure to try the liquid to make sure it’s well seasoned.
Add the veal shanks back into the pot, submerge them, place a cover over the pot, and cook in the oven for 2 to 2 ½ hours in the oven at 325°. or until they are very tender and easily remove from the bone.
Serve the Osso Buco and some of the sauce over top, and add the gremolata to the top of the veal shanks. We used to serve all the vegetables in the braising liquid underneath the osso buco at a restaurant I worked at.
Notes
The most important thing I do to make the best Osso Buco is properly searing the veal shanks before braising. I take my time to get that deep, golden-brown crust because it lays the foundation for a fantastic sauce. Skipping this step? Not an option, it makes all the difference.
Take it slow: I never rush the braise, 2 to 2 ½ hours of low, slow cooking makes the meat fall-apart tender and full of flavor.
Layer the seasoning: I season every step, from the flour dredge to the braising liquid, to build deep, rich flavor.
Choose the right wine: I always go for a good Sangiovese or Barolo since the wine reduces and intensifies in the sauce.
Don’t skip the gremolata: The fresh parsley, garlic, and lemon zest cut through the richness and bring everything to life.
Dried herb swaps: If I’m out of fresh parsley or thyme, I use 3 tablespoons of dried parsley or 1 ½ tablespoons of dried thyme instead.
Use tomato paste wisely: Cooking the tomato paste for a couple of minutes helps darken and thicken the braising liquid.
Save the extra liquid: Any leftover braising liquid? I strain and freeze it, it makes an incredible homemade beef stock for another meal.
Make-Ahead: You can make this up to 1 hour ahead of time. Keep it warm, covered over very low heat.
How to Store: Cover and keep in the refrigerator for up to 4 days. Cover and keep in the freezer for up to 2 months. Thaw for one whole day before reheating.
How to Reheat: Add your desired portion of osso buco and braising liquid to a small pot and cook over low heat until hot. Be sure to stir occasionally.
